Запознах се с Митко Марашев на Portugal Tantra Festival – в Португалия, къде другаде. И двамата бяхме част от екипа на организаторите на фестивала. Едно необичаен феномен, по златни боксови шорти, татуиран, обръснат, с една вежда, не изглежда точно на пръв поглед като Тантра Терапевт (как трябва да изглежда един Тантра Терапевт изобщо?!? ), но определено вдъхва доверие.
Повикването беше направено в Португалия. Това растение не се нуждаеше от много поливане или грижи, поникна само. Не е шега.. Наричам го безусловно доверие или индивидуалност и вяра в личната свобода (хахаха… не плевелно растение).
Върнах се в Белград, едно обаждане по WhatsApp, второ, трето, макар и по-дълго, и сътрудничество, план, разработка, пътуване, пътни разходи, уоркшопи, всичко, според това, как духаше вятъра. Поради поредица от неочаквани обрати на терена, станах (не)планирано стълб на първия български Тантра фестивал. ПЪРВИЯТ ! Чист балкански ентусиазъм в работата, първичен.
И така, ние с Митко вече тичахме из 17-те етажа на Джъмбо в Пловдив, свещи, покривки, хартии, маркери, етерични масла, пера, консумативи…За моите разбирания за обширната подготовка на всяка стъпка от даден уоркшоп, с милиони папки, списъци, подробни упражнения, хладнокръвието на Митко беше напълно завладяващо. Мисля, че ще щях да имам психически срив, ако посрещна 50 души с промени в последния момент. Не мисля, но знам.
Пристигнахме в Еко селище „Шамбаня“, идилично, по автентичен български начин. В средата на хълма, дом на Черно море. Уговаряме се на плажа какво ще правим и как ще открием фестивала и аз казвам: „Брато, Митко, притеснена съм“, а той: “Не се притеснявай, само се отпусни, аз съм тук, държа пространството “. И пазя гърба ти“. Така и беше.
Кристина и аз, двете от Белград, влязохме в цялата история, с отворено сърце, с малко туптене в гърдите, бих казала. Всичко е такова, каквото е.
Подготовка, украса, проверка на звука, едно, две, едно, две…Вече съм изпитвала много силно еротично влечение към микрофон преди. Само когато стигна до него, Вселената се отваря, сега всичко може, работи. Е, можем да започваме, фестивалът е отворен!!!
Бих се върнала назад към уоркшопа по тантрични танци, умерено изпълнен на българския тантра-фестивал. Иначе съм Сертифициран Учител по Тантрични Танци, една от многото ми дипломи, усърдно трупани дълги години. Сега е моментът дипломата да излезе на бял свят !! Та-нааа-нааа… премиерата!
“Тантричния танц е игриво взаимодействие между мъжката и женската енергия за преодоляване на дуалността. Пътуване, за да станете по-искрени към себе си и другите. С Тантричния танц ние танцуваме по двойки. Единият е със завързани очи и се предава на другия, който води танца. Този, който води, действа от мъжката енергия (Шива). Мъжката енергия е решаваща и защитна и води другата в танца този, който получава, действа от женските качества (Шакти) е грациозна, флуидна като вода.
Една красота, хората танцуват, обменят, водят, оставят се да бъдат водени, удивляват се.
И точно така…първи, втори, трети ден… радост, игривост, прегръдки, танци, чувственост, обмен, обмяна на текстове, слушане на музика, чудесна храна😊 Нови приятели.
Майка ми наскоро ми каза, че е възможно истинското име на дядо ми да е Любен Тодоров, а не Любомир Тодорович!! Така пише в едни документи…ставали са доста неща около сръбско-българската граница. Като се замисля, след това тантрическо преживяване, мисля, че имам българска кръв 😊
Ще се видим догодина, на ВТОРИЯ Български Тантра-Фестивал в историята на човечеството ❤
– Мария Спирит –
